Зеленият градски транспорт
Изчислено е, че транспортът генерира около 5 % от БВП на ЕС, като осигурява заетост на над 10 милиона души в Европа. Без транспорт съвременният свят би бил невъзможен, но в същото време той има и своята висока цена: освен сериозните количества от необходимата енергия и горива, това са емисиите на парникови газове и замърсителите, шумът, пътнотранспортните произшествия и задръствания.
Днес вредните емисии от транспорта представляват около 25% от общите емисии на парникови газове в ЕС, като те постоянно се увеличават през последните години. Ако сме си поставили за цел да живеем в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г., то това ще изисква доста големи и сериозни промени в начина по който се придвижваме. Необходими са конкретни стъпки, които да доведат до намаляване с цели 90% на свързаните с транспорта емисии на парникови газове до 2050 г. Но възможно ли е това?
Градският транспорт има бъдеще
Общественият транспорт често се рекламира, като най-добрата алтернатива на това да притежаваме автомобил, както по отношение на разходите, така и по отношение на въздействието върху околната среда. Използването на обществен транспорт може да е по-евтино от притежаването на кола, но все пак може да бъде и скъпо, в зависимост от това, къде живеете. В някои градове, като Лондон или Ню Йорк, на пътуващите се налага да плащат суми, понякога достигащи почти $200 на месец.
Според Investopedia, средностатистическият пътник в Лондон плаща средно около 2000 британски паунда на година за услугите на градския транспорт, но поради по-особената система на заплащане там и ако се налага да пътува често по време на значително по-скъпите пикове часове сутрин и вечер, сумата може да набъбне до над 7000 паунда годишно за транспорт в пиковите часове. А това са наистина доста пари.
Някои градове предприемат стъпки, за да направят своите системи за обществен транспорт по-екологични, като избират да използват биодизел в автобусите си или зелено електричество за метрото. Въпреки доказаните ползи на тези екологични енергийни източници, използването им обаче не е допринесло много за намаляване на високите разходи за обществен транспорт.
Имат ли ВЕИ потенциал да направят обществения транспорт по-достъпен и екологично чист?
Транспортният сектор е отговорен за около една пета от световните емисии на CO2. Затова един от най-лесните начини да спомогнем за намаляването на тези вредни емисии, е да започнем да използваме предимно обществен транспорт, но такъв, който е захранван със зелена енергия.
Първата стъпка по пътя към тази цел, която от години насам се опитваме да направим включително и в България, е да бъде създадена цялостна инфраструктура за обществен транспорт, използваща възобновяеми енергийни източници. На някои места този преход вече е в напреднала фаза. Например BART – системата за бърз транспорт (нещо като скоростно надземно метро), намираща се в Bay Area, Сан Франциско. Собствениците са се ангажирали да направят цялата си система за обществен транспорт напълно „зелена“ до 2045 г. Планът на BART е стартирал с планирано постепенно намаляване на емисиите до 2024 г. А до началото на 2025 г. те се надяват да получават поне 50% от енергията си директно от възобновяеми източници.
Повечето планове за зелен обществен транспорт се фокусират върху използването на електрически превозни средства и такива задвижвани от слънчева енергия, но това не са единствените възможности. Превозните средства, задвижвани с водородни горивни клетки, като 48-те автобуса вече возещи пътници в Калифорния например, също могат да помогнат за намаляване на зависимостта ни от изкопаемите горива. Водородните горивни клетки не са толкова популярни или лесно достъпни, но не генерират никакъв CO2. Водородът освен това е най-разпространеният елемент в световен мащаб, което го прави много по-устойчив ресурс спрямо изкопаемите горива.
Първоначално използването на възобновяемата енергия в транспорта е било много скъпо решение, но с развитието на технологиите тя става все по-достъпна – с всяка изминала година. Първите соларни клетки датират още от 50-те години на миналия век, а самата идея за фотоволтаична клетка е предложена за първи път през далечната 1839 г. Което означава, че се опитваме да оползотворим силата на слънцето от десетилетия, а не от вчера. Първите комерсиални слънчеви панели са работели с около 6% ефективност, докато днес добрата домашна соларна система работи с ефективност между 22 и 25%. Единствено законите на термодинамиката биха могли да ни попречат да създадем фотоволтаични клетки, които да работят със 100% ефективност, а до момента изследователите са успели да постигнат до 47,1% ефективност в лабораторни условия.
С нарастването на ефективността, цената на комерсиалната технология има тенденция да пада. През 2017 г. соларен панел струваше около 3,17 долара за генериран ват. През 2021 г. цената падна до 2,77 долара за ват. Комплект слънчеви панели, който струваше 50 000 долара преди няколко години, сега струва по-малко от половината. Затова се смята, че слънчевата енергия не е единствената зелена опция за обществен транспорт, но пък е идеалният пример за това, как можем да използваме намаляващите цени на зелената енергия, за да направим обществения транспорт по-достъпен и чист.